БАЛКАНСКА СВАТБА

Ивайло Ненов и Ваня Георгиева

БАЛКАНСКА СВАТБА
Ивайло Ненов и Ваня Георгиева
Режисьор: Ивайло Ненов
Сценография: Теодор Киряков
Музика: Пламен Мирчев - Мирона
Хореография: Александър Манджуков
Видео: Венцислав Тодоров
Фотограф: Димитър Митев / Omi Studio Ltd.
Участват: Христо Пъдев, Венцислав Петков, Ивайло Спасимиров, Йовко Кънев, Кристиана Ценкова, Любомир Кънев, Мариана Крумова, Тони Тончева, Кадри Хабил, Милен Димитров
Сватбата е копнеж. Копнеж за истинско тържество на духа. Сватбата изтрива целия мрак и подчертава най-светлите кътчета в душата. Но понякога дори една сватба не е в състояние да скрие човешката дребнавост, злобата, завистта и високомерието. Даже напротив. Светостта на сватбата може да разобличи покварата в най-ревностно пазените тайни и намерения.
На теория във всяка сватба нещо може да се обърка. Но с най-голяма доза сигурност подобен сценарий би предложила една балканска сватба. 
Днес е големият ден!
Денят, в който празничната сцена се превръща в арена на истинска гладиаторска битка.
 
ЗА ЧЕХЛИТЕ И ХОРАТА
„Балканска сватба“ е спектакъл на контрастите, на опита за излитане със закърнели криле и опустошаващото приземяване. Общата картина, създадена от екипа, е ярка, символна, наситена с метафори. Всеки абсурден детайл, всеки изкривен и хиперболизиран образ допринасят за разгръщането на цялостните логика и послания в текста. Амбалажната хартия с надпис „Чупливо“, в която е „завито“ сватбеното тържество, неистово го пази от проникване на всякакви нормализиращи нравите въздействия. Да, в Европа сме, тук сме заради стандарта, но мебелите си ги стъкмяваме сами. Рушащите се декори върху напомнящия циркова арена подиум са само лек намек за отдавна разпадналата се душевност. Пазарските чехли са само намигване за товара, който ни държи като заложници на миналото. Вариациите на химна на Европа само загатват лицемерието, с което се възхищаваме на западния свят. Разшифроването на останалите средства - дребните подмятания, жестове и алюзии, е упражнение, предвидено за зрителя. Защото преводът на закодираните в спектакъла послания е многопластов. Той е едно необходимо емоционално и интелектуално занимание. 
Ивайло Ненов
 
 
ЗА БАНАЛНИЯ ПРОИЗХОД НА ЗЛОТО
„Балканска сватба“ е един показен, контролиран експеримент. Макар на моменти да изглежда като неконтролируем взрив, той далеч надхвърля границите на очевидното. Зрителят ще види крайности – в характерите, в изборите на героите, в техните мисли и действия, вербализирани често в „неподходяща за трапезата“ форма. Но целта на тези крайности не е нито да обрисуват пълнокръвен образ, нито да създадат усещане за „типичния балканец“. Клишетата, свързани с тези феномени са достатъчно познати и експлоатирани, за да има смисъл театърът да ги използва като изразни средства.
Тяхната мисия е по-скоро морално познавателна. Морална не в смисъла на назидателна, а свързана с категориите на морала. Познавателна, защото стремежът към познанието за човека е на практика двигателя на цивилизационното развитие. И ако съвременните философи все по-често разглеждат културата като естествен, природен феномен, то значи живеенето като част от обществото е въпрос на еволюция, а не кой знае какво морално постижение. Тогава кое е онова, което можем да наречем истинска същност на доброто, на правилното и моралното? И кой е източника на злото, на пороците и моралния упадък? Можем да търсим обяснението в географската ширина, в спецификите на манталитета, семейните ценности и възпитание. Но то има едно още по-универсално измерение. Измерение, локализирано на тънката гранична линия между доброто и злото, и активиращо се в мига, когато действието се формира като добро или лошо. Хана Аренд казва, че злото е банално – то може да бъде нещо, на което всеки от нас е способен. Защото злото е въпрос на грешна преценка, на недобре изграден баланс между емоциите и разума. Злото в този смисъл е нещо като зловредна генетична мутация. Никога не знаеш кога нещо ще се обърка, ще наруши баланса и ще донесе погром.
„Балканска сватба“ е сигнална лампа. Едно напомняне, че всички ние сме на ръба и всяко наше решение е следствие от изпълнението на сложна рецепта от пропорции на две основни съставки – разум и чувства. А балканците са метафора. Метафора за лошия късмет или лошата преценка в изпълнението на пропорциите. Защото ние сме най-добрите, най-кадърните, най-великите, но и най-често се проваляме, най-често допускаме фатални грешки. Да, всички ние сме в калта, но някои от нас все пак успяват да погледнат към звездите.
Ваня Георгиева
 
ЗА РЕЖИСЬОРА:
Ивайло Ненов завършва театрална режисура в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“. Специализира в UNATC, Букурещ. Носител е на Националната награда за млад театрален режисьор „Слави Шкаров“ (2019) и „Златен Кукерикон“ (2020) за спектакъла си „Три сватби и едно възкресение“. Театърът, който прави е модерен, динамичен, ярък и говорещ на езика на своите съвременници. Занимават го сюжети, които осветляват проблемите и предизвикателствата на нашето време.
 
ЗА ГОСТ-АКТЬОРА:
Христо Пъдев завършва актьорско майсторство за драматичен театър, а отскоро и преподава като асистент в театралната академия. Родом от Павел Баня. Заклет пазител на българските традиции и култура, и дългогодишен танцьор на народни танци.  Играе на сцената на МГТ „Зад канала“, и е познато лице от редица телевизионни продукции като 
„Господин Х и морето“, „Пътят на честта“, „Отдел издирване“ и др.
 
 
 

26 Май, 19.00 (Голяма сцена)