ХОРО

по романа на Антон Страшимиров

Постановка и драматизация: Петър Денчев
Сценография и костюми: Петър Митев
Музика: Пламен Мирчев - Мирона
Хореография: Богдан Донев
Плакат: Omi Studio
Графичен дизайн: Силвия Чепарова
Фотограф: Димитър Митев
Видео: Венцислав Тодоров
Участват: Александър Узунов, Венцислав Петков, Ивайло Спасимиров, Иван Самоковлиев, Йовко Кънев, Красимир Ненков, Кристиана Ценкова, Кадри Хабил, Косьо Станев, Крум Берков, Любомир Кънев, Мариана Крумова, Надя Банчева, Тони Тончева, Ясена Господинова
„Хоро“ на Антон Страшимиров ни връща към един жесток сюжет - една сватба се оказва ритуал с обърнат знак. Смъртта заменя празника, прелива в грозни кражби и изстъпления на фона на насилието от Септемврийските бунтове от 1923 година. Какво прави тази история така актуална в днешния ден? Насилието, било то държавно, лично, породено от тероризъм ни преследва на всяка крачка и през новия век. Всяка една общност е „бременна“ с насилие, а е въпрос на зрялост да се идентифицират проблемите преди насилието да се превърне в съдържание на живота. Ние, които се изправяме пред тези морални и нравствени деформации, описани от Страшимиров си задаваме въпросите има ли невинни, има ли начин този Апокалипсис да бъде избегнат, но отговорите остават за зрителите.

Разпределение на ролите в „ХОРО“
Гнойнишки - полковник – Ивайло Спасимиров
Сотир - околийски началник – Кадри Хабил
Мичето – Кристиана Ценкова
Иско – Александър Узунов
Дългокосия – Красимир Ненков
Капанов – Иван Самоковлиев
Събчо – Йовко Кънев
Капанката – Надя Банчева
Нако - кмет – Венцислав Петков
Софка - жена на кмета – Ясена Господинова
Ячо - прокурор – Крум Берков
Миндилев - полицейски пристав – Любомир Кънев
Дечко - помощник кмет – Красимир Ненков
Дядо Рад - църковен певец – Косьо Станев
Марга - слугиня у Карабельови – Тони Тончева
Карабельова – Мариана Крумова
Поп – Любомир Кънев

За автора
Антон Страшимиров е роден във Варна през 1872 г. Притежава необикновен бунтарски дух, който още на 13-тодишна възраст го изпраща извън родния му град. Дълго време скита, работи из кръчми, кафенета, тютюневи ниви; също така като словослагател, книговезец, бояджия. Учи в земеделското училище в Садово, но преждевременно напуска. Самообразова се и просвещава околните; вдъхновява се от идеите на народничеството и социализма. През 1895 г. заминава за Берн, Швейцария, където слуша лекции по литература и география, вълнува се от европейската философия. Така се запознава с работата на Хенрик Ибсен, Стриндберг, Метерлинк и попада под силното влияние на модерната европейска драматургия. След завръщането си в България учителства, работи като военен кореспондент по време на Междосъюзническата и Първата световна война. Редактира редица списания, създава и редактира “Българска общодостъпна библиотека” (1922-1923 г.). Творчеството на Страшимиров е многообразно и разпръснато в различни жанрови направления. Създава редица произведения като “Щастието на един век”, “Еснафка”, които отразяват патриархалното общество и неговия традиционализъм, в други по-късно се опитва да разруши патриархалното ключ, изследвайки взаимоотношенията в големия град, интелектуалните вълнения на живота там, социалните и икономически реалности (“Смутно време”, “Среща”, “Висящ мост и др.). Интересът му към кризисните ситуации и драматичните образи го отвежда и до драмата като жанр (“Свекърва”, “Вампир”, “Ревека”, “Към слънцето” и др.). С времето все повече започва да преплита експресивните визии с темите за родното, вписва се в българската кризисна поетика от 20-те години на миналия век. Емблематичен за тази поетика и неговото творчество се явява романът “Хоро”.

За режисьора
Петър Денчев е театрален режисьор, писател и публицист. Завършва режисура за драматичен театър при проф. Здравко Митков през 2010 г., а по-късно и магистратура по “Театрално изкуство” (2017 г.). Поставял е на сцените на повечето от големите български театри. Автор е на три романа и един сборник с разкази. Интересува се, както от съвременни сценични форми, практики и драматургия, така и от адаптирането на класически текстове към днешните сценични реалности. По-известни негови спектакли са “Карнавал” (Ж. Галсеран) в ДТ “Гео Милев” Стара Загора, “Морски пейзаж” (Е.Олби) НТ “Иван Вазов” София, “Бурунданга” (Ж. Галсеран) ДСТ “А. Константинов” София, “Едноокият цар” (М. Креует) ДТ “Стоян Бъчваров” Варна, “Телефонът на мъртвеца” (С. Рул) ДТ “Стоян Бъчваров” Варна. На сцената на ДТ “Сава Огнянов” Русе поставя за трети път след “Медея” (Еврипид, Ж. Ануи, Драйер) през 2012 г. и “Дванайсета нощ” (У. Шекспир) през 2015 г.

За представлението
“Хоро” е от тези произведения, които стъписват още с първите редове. Още преди човек да вникне в сюжета, да успее да построи в главата си причинно-следствените връзки, бива залят от мощната енергия на насилието. Темата за погрома след септемврийските бунтове от 1923 година тук придобива универсално обобщение за разпадането на макрообщността, когато насилието се превърне в съдържание на живота. Не само това - Страшимиров създава текст, който само щрихира най-ярките и крайни жестове на жестокостта, на унижението и болката; на нравственото изкривяване. Това отваря огромна перспектива пред създаването на театрален спектакъл. Така е и при нас, придържайки се към сюжетната схема, се опитваме да разгърнем тази пулсираща от болка картина, защото тя разказва за самите нас - като част от големият свят, в който не можем да разпознаваме все още проблемите и се налага да изпадаме в насилие, когато не можем да приемем различията между нас и останалите. Тук обърнатият ритуал на сватбата - смърт се превръща в ритуал на бунта - животът срещу смъртта. Яловото срещу животворното. Непримиримото срещу покорното.
 

05 Март, 19.00 (Голяма сцена)