Виолета Радкова

ТЕАТЪРЪТ И ЖИВОПИСТА - В КРЪВТА НА ЕДНА  ХУДОЖНИЧКА
 
Живописецът  и сценографът  Виолета Радкова на 70 години, 45 години творческа дейност
 
          Името на Виолета Радкова отдавна  се свързва със спектакли  и събития, които наричаме легендарни в  най-новата история на Русенския театър.Същото определение се отнася и за явления от художествен характер в културата в този град.Родена в него, тя e кръвно свързана с неговата европейска атмосфера, с протичащите процеси на културата и изкуството, с неговите красиви и драматични мигове в тях.
          След завършването на специалност „Сценография“в НХА“Н.Павлович“ през `1973 г. в класа на проф.Г.Каракашев и  доц.Асен Стойчев тя постъпва като сценограф в театъра на родния й Русе. Идва в началото на един период, който след време ще бъде определен като един от най- знаменателните в историята на театъра:директор е Васил Попилиев.  Първите й сценографски проекти са върху спектакли на тогавашните режисьори Слави Шкаров, Красимир Спасов, Петър Александров, а дългогодишният сценограф Цанко Войнов й помага в професионалното израстване.Те й помагат  да намери пътя към изобразяване ярката метафора на един спектакъл, към бит и среда, които в хармония на реализъм и символичност разкриват живота и битието на героите.Те  изграждат у нея усет за изобразяване философията на един спектакъл. Така Виолета Радкова се включва със сценографските си проекти в изграждане духа на едни от най- знаменателните постановки на този театър. По-късно тя ще стане сценограф и на други известни режисьори като Стоян Камбарев, Димитър Гочев, Васил Луканов,Елена Цикова, Любомир Дековски.  На сцената на Силистренския театър създава интересна  визуална среда на спектакли, създадени от режисьора Стефан Стайчев. Художник  е  и на три постановки  на русенска сцена на актьора, драматурга и режисьора Камен Донев.
          Тя внася модерна визия в постановките, изразяваща се преди всичко в засилване на метафоричното-философското внушение на една сценична обстановка , хармонично съчетана и със знаците на един бит. Така нейните сценографски проекти раждат на сцената на театъра и нова визия, нова сценична атмосфера в изграждане на сценичната среда.По този начин с творчеството си тя приобщава русенския театър към новите търсения в изобразителното решение на постановките  - един път,който особено след 80-те години чувствително навлиза във визуализацията на сценичната среда в българския театър.
           Тя притежава майсторския усет да съгради съкровеното в
драматичното или комичното  в бита на една   среда, в която пребивават героите на спектакъла: спомням си  интериора на старата прихлупена къща, над която в края се появява една чудна луна, която е техният копнеж и лиричен спомен в спектакъла „Чудо“ по Ив.Радоев ; знаковият тежък полюлей от „Сватба“ на Ел.Канети накрая с трясък ще падне като символ на разпадането на едно общество; симултантно разположените елементи на два етажа от къща, стая, улица, съвсем в духа на динамиката и напрежението на времето в „Музика от Шатровец“ на К.Илиев; аскетичната, но така камерно-изразителна среда на обикновени съвременни българи в „Живот и здраве, или Кръщене“ на К.Донев и т.н.Много са тези запомнящи се картини от нейната сценография, които са картини от въжделенията на героите, от тяхното странстване между бита на земята и простора на небето.
          С годините Виолета Радкова се утвърди и  като известен и   високо ценен живописец.За нейната сценография казват,  че е живописна, а за картините й, че са много театрални. Това определение точно назовава основните изразни средства, които присъстват и в театралната й декорация, и в картините й: това е тънката игра със светлината, с полутона на осветлението, с насищане на цветовете  на драматичното – черния , кафявия, жълтия, бялото. Виолета Радкова е сценограф и живописец, която я влече света на загадъчното, на мистичното, на поетичното, на лиричното.       Дълги години до Виолета Радкова е съпругът й – известният русенски актьор Иван Самоковлиев- който е не само  нейният крепител в житейските перипетии, но  и вдъхновен съмишленик в творческите й изяви.(Тя стана и сценограф на спектакли по пиеси на Самоковлиев и режисирани от него). Така в Русе едно творческо семейство оставя трайни следи в изкуството на този град.
          Много  сценографски проекти, удостоявани с награди; самостоятелни изложби в Русе , в страната, в чужбина; участия в много общи изложби(на които също е получавала награди) – всичко това характеризира интензивния творчески живот на сценографа и живописеца Виолета Радкова. Уверен съм, че нейната зрялост ще й донесе бъдещи поводи за  нови открития в театъра и  живописта. Затова нека й пожелаем здраве и да продължи да броди неспокойно в световете на човека.

КРУМ ГЕРГИЦОВ
Материалът е публикуван във в.Бряг- Русе – 5-6 ноември 2018 г.
назад